Да вземеш съзнателно решение да не създадеш дете, не е лесен избор в общество, в което все още се приема, че основната роля на жената е тази на майката.
Натискът от страна на родители, приятели и „доброжелатели“, често е толкова силен, че немалко жени се чувстват принудени да поемат срещу себе си и собствените си вярвания, само за да спрат атаките, насочени към тях.
И това ги води до дълбоко усещане за непълноценност и неудовлетвореност, което им дава усещането,че живеят живота, който другите искат и очакват от тях.
От духовна гледна точка, Аз, Ти, всички Ние, сме Създатели!
И детето е само една от многобройните прояви на нашата съзидателна енергия.
Да, само жената е тази, която има силата и привилегията да създаде дете.
Но мощната енергия, която се активира в тялото за това творение, може да бъде насочена и в друга посока.
Към създаване на изкуство, грижа за други хора, животни или растения.
Грижа за планетата ни – нашият единствен и най-важен дом в земното ни съществуване!
Неизброими са начините и формите, чрез които тази любяща и съзидателна енергия може да се прояви!
И всеки един от тях може да бъде и Е удовлетворяващ, носещ щастие, пълноценност и усещането за полезност!
Жената получава потвърждението, че сама взема решения и прави изборите, в които вярва!
Че е в мир със себе си и живее без да вреди – на самата себе си, на евентуално създаденото без истинска любов дете, на принудилите я да поеме по път, който не усеща за свой доброволен избор.
От духовна гледна точка, всяка жена вече е била майка много пъти, в много от предишните си въплъщения. Дори и да няма съзнателен спомен за тях, опитът от преживяното, е записан в паметта на душата й, вибрира в клетките на тялото й, присъства в сънищата и неизследваните дебри на ума й.
Израствайки в земната и вечната си еволюция, душата няма нужда от повторения и циклещи опитности, които вече са преминати и отработени изцяло.
Ако в настоящата си земна опитност си избрала да преминеш през нови и различни от тези на майчинството начини за споделяне на себе си, то твое право и отговорност е да последваш този вътрешен глас, да се отзовеш на изконния си зов и да бъдеш вдъхновен творец по начин, който си призвана да проявиш Тук и Сега!
текст: Даниела Събева