„Децата трябва да получат две неща от родителите си: корени и крила.“
Йохан Волфганг фон Гьоте
Да си родител е благословия, но и предизвикателство.
Да си родител на тийнеджър е урок по търпение, безусловност, съхраняване на границите и неизгубване на себе си. Това е време на предизвикателства, уроци и преоткриване, както на себе си, така и на детето ти.
Тийнейджърството е нелеко време от израстването, което много прилича на менопаузата
- И двете са състояния на преход – от света на детето към този на възрастните и от репродуктивните години към тези на мъдра плодовитост.
- И двете са свързани с интензивни хормонални промени – силен ръст на хормоните през тийнейджърските години и рязкото им спадане през периодите на пери- и менопаузата.
Комбинацията от тези две състояния – преход и хормонални промени – е турбулентна, а съчетана с присъствието на двама, които паралелно преминават през тях, ти-майката и детето-тийнейджъра, може да бъде твърде гореща и изпълнена със сълзи.
Хормоналните промени в тялото на твоето дете тийнейджър са основната причина за крайностите в настроенията му – отхвърляне или крайна превъзбуда.
Съчетани с израстването, по време на което то е в шпагата между света на детето и този на възрастните, промените пораждат в него усещане за нестабилност и самотност.
То се хвърля с главата напред да разруши старите си устои, но не мисли, че не е изградило нови, върху които да стъпи. Иска да се отдели от теб и баща си, да се доказва, но липсата му на опит, го карат да се чувства бездомно, неразбрано и неоценено.
Често не разбира себе си, само се изненадва от начина, по който реагира и не се чувства удовлетворено от него.
Като резултат от това, твоето дете или се затваря в себе си, самосъжалява се и се осъжда, или се бунтува, като реагира с гняв и агресия, за да прикрие зад тях ранимата си същност.
Неразбирайки поведението на твоя тийнейджър, в комбинация с емоционалната ти нестабилност , породена от танца на хормоните, е много вероятно да проектираш неговата емоция върху себе си и да я ескалираш.
Ефектът от това е реакция на авторитарност и отправяне на заплахи или пък такава на страх, объркване и плач. Както от твоя страна, така и от тази на тийнейджъра ти.
Резултатът е нарушено или дори загубено доверие, липса на комуникация, осъждане и неприемане или пък приемане на всичко твърде лично.
Предимството ти в това съжителство са знанията и мъдростта, които си натрупала в жизнения си път и опитността на израстването, през която вече си преминала, дори и да не пазиш твърде ясни спомени за нея.
Стъпвайки на тях, можеш и имаш силата да направиш това ваше общо изживяване пълноценно, хармонично и израстващо.
Задачата и целта ти като майка на тийнейджър е да му помогнеш да разбере и приеме себе си. Да свържеш двата свята: този на рационалния възрастен с този на игривото дете и да му помогнеш да направи плавен преход от единия в другия.
Да работиш върху своята стабилност – физическа, емоционална и умствена, и да помниш, че нищо в живота не продължава вечно.
текст: Даниела Събева