Хормоните са химични вещества, които са необходими за контролиране на телесните функции. Повечето хормони се произвеждат от определени ендокринни жлези и след това се придвижват бързо по кръвообращението до мястото им на действие. Някои от тях се образуват и в телесните клетки, например в мастните клетки. А други притежават много специфичен ефект и имат различни функции. Понякога един хормон е отговорен за активиране на функциите на други части в тялото. Особено важни задачи се регулират от няколко хормона, например възпроизводството или метаболизма. Тези различни хормони обикновено взаимодействат помежду си по сложен начин. Дори такива, за които не се очаква да си влияят, често имат инхибиращ или подсилващ ефект един върху друг. Това се отнася и за естрогена, хормоните на щитовидната жлеза, инсулина и хормоните на надбъбречните жлези.
…Можеш да си представиш взаимодействието на хормоните като оркестър, който свири сложна музикална пиеса. Ако само един от инструментите (хормоните) излезе от строя, цялата музика ще звучи фалшиво и ще загуби от тоналност.
Хормоналните жлези са разположени отчасти в мозъка. Тези жлези с вътрешна секреция произвеждат главно хормони, които контролират отделянето на други хормони. Най-важните ендокринни жлези в мозъка са:
Епифизна жлеза – епифиза, Хипофизна жлеза – Хипофиза, Хипоталамус.
Други хормонални жлези са разположени по цялото тяло, като най-важните от тях са: яйчници, щитовидна жлеза, паращитовидна жлеза, надбъбречна жлеза, панкреатични острови.
Хормоните са сравнително малки молекули, което им позволява да мигрират лесно през клетъчните мембрани и следователно – да са налични навсякъде.
Естроген
Естрогените са цяло семейство хормони, които са химически свързани. Те са най-познатите хормони от женския организъм.
Естрогените са отговорни за извивките на женското тяло, растежа на гърдите и вагиналната влажност. Но също и за еластичността на кожата, метаболизма на мазнините и костите. Те контролират и либидото и правят възможна овулацията. А бременността може да настъпи само с тяхна помощ.
Естрогените се произвеждат основно в яйчниците, но също така и в жълтото тяло и в малки количества в кората на надбъбречните жлези. Част от естрогените се произвеждат и в други телесни тъкани, напр. мастната тъкан, мускулите и костния мозък. Поради това жените с наднормено тегло обикновено имат по-високи нива на естроген, отколкото слабите жени.
По време на бременност, плацентата също произвежда големи количества естроген. Производството на естрогени в яйчниците се контролира от хормоните FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ хормон), които се произвеждат в хипофизата.
Отчасти изходният материал за естрогените е прогестеронът.
Над тридесет хормона принадлежат към семейството на естрогените!
Естествени естрогени
Естрадиол-17-бета: най-важният естроген преди МеноПаузата
Естрон: най-важният естроген след МеноПаузата, по-слаб от естрадиола
Естриол: произвежда се главно по време на бременност, слабо ефективен, но нежен в действието си и с малко странични ефекти
Синтетични естрогени
Синтетичните естрогени се използват, наред с други неща, за контрацептивните таблетки.
Етинил естрадиол, стилбен, местранол, епиместрол, полиестрадиол, хинестрол, естрадиол-17-алфа са наименованията на синтетичните естрогени.
Прогестерон - хормон на жълтото тяло
Хормонът прогестерон се произвежда от жълтото тяло в яйчниците. Ето защо той често се нарича “хормон на жълтото тяло”.
В много отношения прогестеронът може да се разглежда като своеобразен контрагент на естрогена. От друга страна обаче, и двата хормона насърчават чувствителността си един към друг, така че те също се подпомагат взаимно в работата си. Освен това естрогенът може да се образува от прогестерон. За съжаление, това не се случва в обратната посока.
Дефицитът на прогестерон може да се появи още в пубертета, когато женският цикъл все още не е настроен. При много жени липсата на прогестерон се проявява и във фертилните (репродуктивните) години. Тогава този дефицит се проявява като предменструален синдром (ПМС) и понякога води до безплодие. По време на МеноПаузата прогестеронът е първият хормон, който намалява. Затова първите години на МеноПаузата често наподобяват ПМС като постоянно състояние.
Прогестеронът се произвежда основно от така нареченото жълто тяло. Жълтото тяло се образува в яйчниците след овулация, от остатъците на яйчниковия фоликул. Прогестеронът се образува и от кората на надбъбречните жлези и други тъкани. По време на бременността плацентата произвежда големи количества от хормона на жълтото тяло. Изходният материал за производството на прогестерон е холестеролът, което показва, че холестеролът не е само лош.
Основната задача на хормона на релаксацията е да подготви лигавицата на матката за евентуална бременност. За тази цел тя се удебелява и се кръвоснабдява особено добре. Ако не е настъпило оплождане на яйцеклетката, след няколко дни производството на прогестерон отново намалява и около две седмици след овулацията удебеленият ендометриум се изхвърля. Този процес представлява менструално кървене.
При бременност нивото на прогестерона е значително повишено. Тогава хормонът осигурява адаптирането на маточните мускули към растящото бебе. Тази задача е дала и името на прогестерона. “Про” означава “за” или “насърчаване”, а “гестация” означава “бременност”.
В допълнение към многобройните си задачи прогестеронът служи като изходен материал за няколко други хормона. Наред с други неща, от него се образуват естрогени, тестостерон и кортикостероиди (напр. кортизон). Ако е налице недостиг на прогестерон, не само неговите задачите могат да бъдат изпълнени недостатъчно, но е възможно да има недостиг и на многобройните последващи хормони със съответните оплаквания.
Ето защо, когато липсва прогестерон, често се наблюдава известна маскулинизация при жените, която се изразява в окосмяване.
Наличието на достатъчно количество прогестерон в организма, е в помощ за превръщането на част от него в други хормони. И обратното, ако има достатъчно от тези други хормони, излишният прогестерон се неутрализира в черния дроб и се отделя с изпражненията и урината.
Изглежда за хормоните е характерно, че всеки от тях предизвиква сходни симптоми, когато е извън равновесие. Това важи когато съответният хормон е повишен или занижен. Симптомите често си приличат в двата случая.
Гестагени (прогестогени, прогестини)
Някои лекари твърдят, че прогестеронът принадлежи към семейството на гестагените. Това обаче е вярно само дотолкова, доколкото и прогестеронът, и гестагените поддържат лигавицата на матката. Това е и отличителният белег, който определя дали даден хормон принадлежи към групата на гестагените. В останалите случаи обаче прогестеронът и гестагените се различават значително. Различните гестагени също така имат много различно въздействие един върху друг. Повечето от тях са по-сходни с естрогените, отколкото с прогестерона. Въпреки това много лекари погрешно смятат прогестините, другата дума за гестагени, за подобен заместител на прогестерона. На английски език прогестините се наричат още “progestins”, “progestativa” или “progestogens”, което особено подчертава връзката им с прогестерона.
За разлика от прогестерона, прогестините не се срещат в човешкото тяло.
Те са химически разработени и изкуствено произведени от хората. Една от последиците от синтетичния състав на прогестините е, че за разлика от прогестерона те не могат да се превръщат в други хормони в организма. При тях не е възможно фино регулиране чрез преобразуване. Затова е по-лесно да се получи излишък от прогестини. Това води и до по-чести странични ефекти.
Освен това приемът на прогестини предотвратява собственото производство на прогестерон в организма.
Други полови хормони
Фоликулостимулиращ хормон (FSH)
Фоликулостимулиращият хормон се секретира от хипофизната жлеза в мозъка. По-точно той се произвежда от предната част на хипофизата. Неговата функция е да стимулира производството на естрогени при жените. По време на МеноПаузата производството на FSH се увеличава до 13 пъти, тъй като организмът се опитва да подкрепи производството на естрогени, но това не дава резултат в дългосрочен план. Въпреки това повишеното ниво на FSH се запазва и след МеноПаузата.
Лутеинизиращ хормон (LH)
Лутеинизиращият хормон, подобно на FSH, се произвежда от предната част на хипофизата в хипофизната жлеза.
При жените той подпомага узряването на яйцеклетката, овулацията и последващото развитие на жълтото тяло. По време на МеноПаузата производството на LH се увеличава до 3 пъти.
Гонадолиберин (GnRH)
Гонадолиберинът стимулира освобождаването на FSH и LH. Той се произвежда в хипоталамуса и действа върху предния дял на хипофизата.
Пролактин
Пролактинът има цяла поредица от синоними и съкращения: PRL, лактотропен хормон, LTH, лактотропин.
Този хормон подпомага развитието на млечната жлеза и производството на мляко след раждането. Той също така предотвратява овулацията. Потискайки овулацията, по време на кърмене е налична естествена контрацепция, макар и опасна. Пролактинът се произвежда в предната част на хипофизната жлеза. По време на МеноПаузата пролактинът обикновено не играе съществена роля. Въпреки това в този период трябва да се следи за евентуално повишено ниво на пролактин, тъй като той може да възпрепятства производството на прогестерон.
Предполага се, че хормонът пролактин е отчасти отговорен за типичните симптоми на МеноПаузата. Завишените нива водят до оплаквания подобни на тези при ПМС.
Андрогени - тестостерон
Малки количества мъжки хормони (андрогени) се произвеждат и при жените. Когато типично женските хормони намалеят по време на МеноПаузата, се наблюдава относително увеличаване на андрогените, което в някои случаи води до леко окосмяване при жените. По време на МеноПаузата тестостеронът остава същият относително дълго време, но по-късно той също спада. Фактът, че той не намалява дълго време, води до неравномерно разпределение на мазнините, като например образуване на коремче, подобно на мъжете.
Тестостеронът участва в изграждането и поддържането на сила и мускулна маса. Мускулатурата намалява с намаляването на тестостерона. Дефицитът на тестостерон идва в самия край.
текст: Лора Николова