МеноПаузата е период, в който сама трябва да поемеш отговорност за себе си и здравето си. Информацията за това как най-добре да се справиш с предизвикателствата ти дава потенциал за развитие.
МеноПаузата се отнася до последния менструален цикъл, който се класифицира като такъв, когато е последван от 12 месеца без кървене. Тогава официално се считаш за жена в МеноПауза. Дотогава менструацията ти може да дойде след три, пет или дори единадесет месеца – и тогава все още си в ПерименоПауза. Дори ако не си имала менструация в продължение на месеци и имаш горещи вълни, яйчниците все още могат да се задействат и да предизвикат кървене. Така че МеноПаузата наистина не е окончателна, докато не минат дванадесет месеца без кървене.
Има симптоми, които се проявяват в тази фаза или са били едва доловими по време на ПерименоПаузата, а сега се засилват.
Голямо недоразумение е да се смята, че жената е преминала през всичко, че е “приключила”, така да се каже, и че нищо повече не може да се случи, след като горещите вълни са отминали например. Те не са изчезнали, защото организмът отново произвежда повече хормони, нито пък краят им е знак, че всичко вече е наред. В повечето случаи това означава, че хормоналните рецептори стават по-малко чувствителни: сякаш тялото прибира сензорите си или те притъпяват, защото смущенията са били твърде силни, твърде дълго време.
Състоянието на хормонален дефицит е много нездравословно. То е причина да се появят много, ако не и повечето, болести на старостта!
Въпреки че предупреждават организма, че нещо не е наред, горещите вълни са сравнително най-безвредното нещо, което може да ти се случи поради недостиг на хормони. Истинските предизвикателства обикновено започват сега – отначало постепенно, но с годините стават все по-задълбочени. Проблемът е, че много заболявания в началото протичат сравнително безсимптомно, а когато най-накрая се появят симптомите, те вече са в напреднала фаза. Ето защо е най-добре да се възползваш от времето преди това и да вземеш превантивни мерки, дори ако все още нямаш никакви симптоми. Това е като да си миеш зъбите – профилактиката е всичко!
Как се променят хормоните и техните нива по време на МеноПаузата?
Прогестеронът е първият хормон, който намалява по време на МеноПаузата.
Възникналият дефицит на прогестерон има недостатъка, от една страна, че започваме да задържаме вода и да се чувстваме по-често подути, а от друга, да не спим добре през нощта.
Тъй като в началото намалява само прогестеронът, а естрогенът остава, се наблюдава относителен излишък на естроген, което се нарича естрогенно доминиране. То може да се наблюдава още в Пре- и ПерименоПаузата, та дори и в МеноПаузата.
Хормоналният баланс се нарушава от понижаването на нивата на прогестерона, а по-късно и на естрогена. Обяснението е, че организмът забелязва липсата на естрогени и произвежда повече мастни клетки, тъй като мазнините също произвеждат естрогени – макар и в по-малка степен – вероятно, за да компенсират дефицита. Това се обяснява с факта, че жените, които имат много ниски нива на естроген след МеноПаузата, имат по-засилен апетит и ядат повече и по-често. Колебливите или ниски нива на естроген също така ни правят по-чувствителни и уязвими към стрес. Горещите вълни нарушават съня, което от своя страна натоварва цялостния организъм.
Тестостеронът поддържа мускулите. По време на МеноПаузата нивото му също намалява, което води до по-бързото им разрушаване. В този етап нередовната физическа активност води до бърза загуба на мускулна маса, която е възможно да си изграждала с много труд преди това. Мускулите играят ключова роля в изгарянето на калории: ако имаш повече мускулна маса, имаш по-добра обмяна на веществата и по-бърз метаболизъм. По-малко мускулна маса означава, че се изгарят по-малко калории и метаболизмът се забавя. Напълняваш по-бързо.
Тъй като този спад в нивата на хормоните не се случва равномерно, а е обект на големи ежедневни и дори ежечасни изменения, оплакванията могат да се променят постоянно.
Следователно нивото на хормоните в кръвта, измерено в лаборатория, може да отразява само моментната картина, която не е много информативна за цялостното състояние. Ако познаваш добре симптомите и имаш познанията за адекватна реакция, можеш да си спестиш постоянните кръвни изследвания.
текст: Лора Николова