“Да пребивавам в собствената си сила.
Да съм върховния владетел на тялото и живота си.
Да притежавам моята история и моята истина, без да се извинявам за моя опит и знания.
Да поставям собствени гранични маркери.
Да решавам кой и кои са достойни за моето време и енергия.
Да създам свой стил на хранене въз основа на инстинкта и гласа на тялото ми.
Да спя и да се движа по начините, които са най-смислени за мен.
Да живея собствената си мъдрост. Да търся знания за себе си и от източници, които намирам за надеждни.
Да обичам и да живея без съжаление и без да искам разрешение.”Бронуин Саймънс
МеноПаузата е мощен и красив преход, бележещ навлизането ти в силните години.
МеноПаузата е началото на силната и плодотворна втора половина от живота на жената, но твърде често се третира като време на загуба, нещо, от което ще страдаш и ще се страхуваш, и с което трябва да се пребориш или примириш.
Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
МеноПаузата е нормален, естествен и неизменен преход от годините с менструален цикъл към пострепродуктивните години, бележещи следващия етап от живота.
И истината е, че жената страда не толкова от дискомфорта на различните физически симптоми, дори и когато някои от тях са твърде интензивни и изтощителни. Тя страда от липсата на време, пространство и подкрепа да следва собствените си нужди и мечти.
Физическите симптоми са средство, което тялото ти използва, за да те насочи по пътя към теб самата, към себеопознаване, себеприемане и себеобичане. Те са зов от дълбоката му мъдрост, вълнуващ призив за промяна, растеж и трансформация.
В МеноПаузата си призована да преминеш от годините ти на физическо плодородие към тези, даряващи ти богато емоционално, творческо и духовно плодородие.
Ако не си се подготвила за тях предварително, тялото ти призовава да го направиш, като ти изпраща съобщения като горещи вълни, интензивно кървене, умора, промени в настроението и много други предизвикателства, които се свързват с МеноПаузата.
Съзидателната МеноПауза е време на съзряване, навлизане в пълната ти сила на Жена.
текст: Даниела Събева